Погледнете в очите на тези хора, погледнете нашата България, погледнете какво сме допуснали да се случва, погледнете истината.
Заслужават ли тези очи да се пълнят със сълзи на отчаяние? Заслужават ли тези ръце да се протягат за милостиня? Заслужават ли тези хора, работили цял живот да страдат? Заслужават ли в края на своя път, да бъдат изоставени, гладни и мизерстващи? Заслужават ли да ги пренебрегваме и да се правим, че не съществуват? Заслужават ли да угасва живота им в студ, глад и безнадеждност?
Кой да се погрижи за тях?
Кой?
Имаме ли души или сме празни черупки?
Ще намерим ли малко добрина в сърцата си? Ще останем ли равнодушни към тяхното страдание? Ще ги оставим ли да гладуват?
Можем ли да бъдем ХОРА?
Аз мога, а вие?
